Как детето да стане изобретателно?

Когато бях бременна си мислих за това как ще възпитавам моето дете. Как бих искала то да се държи и какъв характер да притежава. Най-често си мислех за следните пет черти: независимост, дисциплинираност, приятелско отношение, изразителност и творчество. Последната ме заинтригува в най-силна степен – как мога да творчески да възпитам моето дете. Има ли подобен предмет, който се изучава в училище или в детската градина? Не, все още не, поне не и в Полша. Започнах да се интересувам от допълнителни дейности за деца – четях вестници, гледах телевизионни предавания и питах инструктури в часовете, които развиваха творческото мислене у децата. По-долу са изброени моите изводи от проучването ми.

1. Оставете детето да си мечтае и фантазира.  Въображението е естествена дейност, то започва да се развива у децата от 1 до 3 годишна възраст. Вашата задача не е да отричате, това което детето Ви казва или прави. Не му се подсмивайте, дори да считате за смешно или безсмислено, това което то казва. Оставете го да фантазира. Защо? Каква е ролята на въображението в стимулиране на творчеството? Хората с богато въображение го използват за нетрадиционно решаване на проблемите. Посредством комбиниране на знания, опит и въображение се създават нови и поразителни решения. По време на детството въображението помага да се измислят напр. нови игри. Вашето дете няма да се чувства добре, ако няма какво интересно да прави. Дори когато е самό (когато е единствено дете или неговите братя/сестри са много по-малки) то винаги ще намира начин да се забавлява. Въображението помага на детето да се види в съзнанието си такова, каквото ще е на по-късен етап.

2. Позволете на детето си да има въображаем приятел. Тази точка е свързана с предходната, тъй като се отнася за деца с богато въображение, които имат въображаеми приятели. Защо е необходимо това? Наистина добре ли е за Вашето дете? “Невидимият” приятел му помага не само да развие творчески характер, но и способността му да се изразява. Детето ще говори много със своя “приятел” и след това ще разказва на родителите си.

3. Оставете го да не прави нищо. Не се опитвайте да изпълвате всеки миг от ежедневието му с дейности или задачи. Всеки момент е време за развитие на неговия градивен характер. Това е времето, през което не е необходимо да прави нищо. Когато се почувства свободно и отпочинало ще започне да мисли и тогава няма да има ограничения в намирането на пътища да се забавлява. Както беше написано по-рано, детето може да си измисли свои собствени игри. Такива игри не трябва непременно да приличат на игрите, които познавате. Може да бъде нещо ново, да надхвърля предишните схеми. Какво може да направите в подобни ситуации? Одобрете игрите, които са измислени от Вашето дете (при условие, разбира се, че са безопасни за него). Окуражавайте го да експериментира, когато видите, че търси нови начини за използване на дадена играчка. Не му показвайте веднага правилния път. Позволете му да прави опити и по този начин то самό да прави открития. Може би ще Ви изненада с нов път или нова игра?

4. Оставете детето да върши нещата по своя собствен начин. Когато играете заедно нека върши различни неща по своя собствен начин. Няма смисъл да го следвате и да му казвате “Tова е грешно”, “Tова не е правилно”. Чрез мъмрене ще го обезкуражите от желанието за нови опити. Когато рисува нещо, оставете го да нарисува това, което желае, не му избирайте предмет или цвят. Същите правила важат при скулптуриране или изрязване. Не диктувайте на детето това, което трябва да направи. В случай, че си избере играчка с която иска да играе, не го насилвайте да избере някоя друга. Оставете го да използва своите собствени методи, идеи и решения. Не вършете нещата вместо него, по-добре е детето да залепи нещо върху вестник недостатъчно сръчно отколкото да го направите Вие вместо него. Разбира се, може да му предложите играчки или игри, но не го принуждавайте, ако не желае да играе с дадена играчка просто не го насилвайте и се откажете. Опитайте отново след известно време.

5. Не го затрупвайте с много играчки. Рождени дни, Коледа и стаята е претрупана с играчки, които детето дори не докосва. Понякога няма смисъл от харченето на много пари за скъпи играчки, когато може да спомогнете за развитие на творческата му личност, с това което имате у дома. Заедно с детето може да направите играчка с това, което имате под ръка. Може да използвате играчки, които вече имате у дома. За повечето игри, ангажиращи въображението, наистина не са необходими специални играчки от магазина. Театър? Може играчките да бъдат актьори, а за сцена може да използвате столове и одеало. Оркестър? За инструменти може да използвате тенджери и тигани. Намирането на нова употреба за стари неща развива творчеството и предизвиква положителни емоции.
В края на моето проучване си мислех, че никак не е толкова трудно. Много от тези правила планирам да приложа във всички случаи. Някои съвети ми помогнаха да погледна на възпитанието от друг ъгъл. Надявам се, че нещата, които написах ще бъдат от интересна практическа полза и при Вас.